Руска синя котка - екстериор и стандарт

Руската синя котка има грациозна осанка, издължено елегантно тяло. Шията е дълга, права, с елегантна извивка. Има сравнително къса клинообразна глава, прав нос, големи заострени уши, широки в основата си, отвесно поставени. Носът е прав, не много заострен. Очите са големи и изразителни, широко поставени, с бадемовидна форма и зелено обагряне. Крайниците са високи и елегантни. Има овални лапи и сравнително дълга островърха опашка.

Най-красивата породна особеност на руската синя котка е равномерното сиво-синьо оцветяване на козината, която е коприненомека (плюшоподобна), с къси, гъсти, нежни и меки косми с подкосмие, което има еднаква дължина с покривните косми. При попадане на слънчев лъч върху козината тя искри със стоманен отблясък. Окраската е равномерна по цялото тяло, със сребристо сиво-синкав оттенък.. Носната гъба и възглавничките на лапите са със сиво-син цвят.

Недостатъците на руската синя котка са масивно, едро тяло, квадратна или кръгла глава, жълтеникави очи и очи с овална форма, бели петна и ивици по космената покривка, широка в основата си опашка. Нежелателен белег е приликата със сиамската котка.

Цветови варианти на руската синя котка:
Породата е представена само с един вариант:
RUS а - руска синя котка.

Руска синя котка - произход и развитие

Руската синя котка принадлежи към късокосместите породи. Такива котки попаднали в Западна Европа с кораби, идващи от руския град Архангелск, поради което ги наричали “сини архангели”. Според една от версиите руската царица Екатерина II през 1790 г. подарила рядко красива двойка от руски сини котки на английското кралско семейство, а според друга версия - ”сини архангели” попаднали на британския остров с търговски кораби през 1860 г. През 1880 г. в Лондон на една от първите изложби на котки били демонстрирани няколко екземпляра от тази порода. Оттогава в Англия започнала сериозна селекционна работа. Вероятно в своята над 100-годишна история на развъждане руската синя котка е била кръстосвана с различни видове сиво-сини котки от различни страни и места, така че днес тя се среща почти из цяла Европа.

Вече е почти невъзможно да се докаже дали това са потомци на някогашната порода руски сини котки, изнасяни от Русия като кожена суровина за шапки и палта. Известно е, че дълги години руските сини котки били безпощадно избивани заради красивите кожи, от които изработвали скъпо струващи дамски палта. С течение на времето някогашните сини архангели се разделили на тежка (британски тип синя котка) и лека (руска синя котка). В развъдния процес руската синя котка е била кръстосвана и със сиамски котки през 1940 г., за да се постигне желаната лекота и стройност на тялото. По този начин желаното ниво на стандарта било постигнато и няколко години по-късно стандартът бил утвърден.

Руската синя котка има спокоен и уравновесен характер. Тя е ласкава и лесно се привързва към членовете на семейството, но в определени моменти проявява недоверие, особено силно към гости. Проявява особено силно изразен ловен инстинкт. Отличава се с голяма чистоплътност, като полага големи грижи за космената си покривка.