Ушите на котката

Ушите са едни от най-важните инструменти за общуване при котките. Движенията им се управляват от около 20-30 мускула, позволяващи на котката да ги върти на 180 градуса, да движи едното ухо, независимо от другото, да го върти, да го вдига и да го прилепва към главата.

Някои диви котки, например риса, имат много къса опашка и по тоза начин са лишени от твърде изразителни начини на общуване. Този недостатък се компенсира от снопчетата косми на ушите, придавайки особена изразителност на движенията им. Неголеми снопчета косми на ушите са се запазили при абисинските домашни котки.

При доволната, спокойно седяща котка, ушите обикновено гледат напред и едва отклонени назад. При най-малкия звук или движение ги придвижва напред и нагоре и леко ги наостря с помощта на особени мускули на челото. Това леко напомня на нашето сбръчкване на челото, когато сме съсредоточени. Ако ушите започнат да потреперват или да се обръщат насрани, това показва, че котката е обезпокоена от нещо или се ослушва за някакъв неразбираем шум.

Ако безпокойството нарастне, котката отмества ушите си леко назад и надолу и ги прилепва към главата си. Те са на една линия с темето, а главата се наклонява все по-надолу, сякаш котката се надява да се скрие от наближилата я опасност. С това си поведение котката демонстрира подчинение – опитва се да изглежда колкото се може по-незабележима, едва ли невидима, за да избегне възможно нападение.