Ползата за детето от котката

Когато дъщерята на един професор била на 1,5 г., тя имала много близък и сърдечен приятел – ивичест домашен котарак, който по размери бил почти колкото нея. Той доста е изтърпял от детето – позволявал й да го разнася из цялата къща, а опашката му се влачила по пода и се цапала до безобразие. Рано или късно момиченцето се качвало някъде нависоко и падало оттам с цялата си тежест върху котарака. Той не я е ухапал или одраскал нито веднъж. За сметка на това, момиченцето участвало в играта „лов на бивол”. Котаракът устройвал засада, неочаквано скачал върху нея, обхващал я с четирите си лапи и забивал зъбите си – разбира се внимателно и без да причинява болка.

От играта с котката може да спечелите много, при условие, че сте наблюдателни и успеете да спрете навреме. Един котарак, когато искал да си поиграе, леко захапвал за крака своя осем годишен стопанин, а когато се изморявал – скривал се под някоя мебел или или лягал в коша си за спане. Ако малкият продължавал да упорства и да досажда на котарака, то последният леко и незлобливо го захапвал за ръката и давал ясно да се разбере, че играта за него е приключила.

Подобни примери има много. Като правило котката решава кога играта да спре. Детето разбира своя четириног приятел, отчитайки предупрежденията му – поръмжаване, леко захапване, махане с опашка или слаби удари с лапата. Котката много рядко ще одраска детето, което обича и с което играе и живее в един и същи дом. Обаче новозаселила се котка или тази на съседите може да одраска детето, понеже се страхува от него. Това е просто защитен рефлекс.

Какво всъщност представлява котката за детето? Това е приятел, най-често другар в игрите, обект и източник на нежни ласки, при условие, че ежеминутните желания на детето и котката съвпадат. А това се получава винаги, щом те се познават много добре. Детето обича да милва този жив мях, който е по-мек и топъл от неговите плюшени играчки. А в отговор получава също нежни ласки, докосване с хладния нос на приятеля си и доволното му мъркане.

Живеейки редом с котката си, детето пораства по-отговорно и свиква да изпълнява определени задължения – приготвя й храната, сменя й постелката, почиства й тоалетната ваничка, вчесва я по време на линеенето. И най-главното – то разбира, че за да запази привързаността и доверието на своя приятел, детето трябва да бъде много предпазливо и внимателно – да не го безпокои, когато яде или спи, да му позволява да живее котешкия си живот извън дома, ако поиска да излезе, да не го взема насилствено на коленете си и да не го облича с дрехите на куклите си. Някои психолози твърдят, че приятелството на детето с котката ще му помогне в последствие по-добре да разбира жените.

В никакъв случай не трябва да се допуска насилие в отношенията с котката. Вероятно това е причината, поради която котките се разбират отлично със спокойните, чувствените и артистичните хора.

Котката у дома е радост за детето. Под ръководството на разумните родители, то ще се научи на внимание и нежност при общуването си с нея и порасте по-човечно – ще я защитава като по-слабо от него същество.